Научи ме
Научи ме вятъра да виждам,
да го гледам без съмнения,
и когато буря заприижда
да ми носи вдъхновения.
Научи ме с реката да говоря,
да изслушвам опита ѝ вечен,
без желание с нея да споря
да усетя пътя ѝ далечен.
Научи ме огън да разпалвам
и от това да съм щастлив,
пламъкът му да докосвам,
без да бъда предпазлив.
Научи ме земята да обичам
като единствена опора,
по нея като дете да тичам,
без да спирам, без умора.
В мига, когато ме научиш
незнанието как да утеша,
ти в замяна ще получиш
ключа за моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
