Mar 15, 2025, 12:17 PM

Научи ме

  Poetry
479 2 1

Научи ме вятъра да виждам,

да го гледам без съмнения,

и когато буря заприижда 

да ми носи вдъхновения.

 

Научи ме с реката да говоря,

да изслушвам опита ѝ вечен,

без желание с нея да споря

да усетя пътя ѝ далечен.

 

Научи ме огън да разпалвам 

и от това да съм щастлив,

пламъкът му да докосвам,

без да бъда предпазлив.

 

Научи ме земята да обичам

като единствена опора,

по нея като дете да тичам,

без да спирам, без умора.

 

В мига, когато ме научиш

незнанието как да утеша,

ти в замяна ще получиш

ключа за моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тези които могат да научат някого на тези неща, не искат ключ от души които не го могат. Привличат се от тези, които минимум могат същото, да не кажа които могат повече, и от които могат да научат нещо, за да растат. Триъгълника на Карпман е в дисонанс с тях. Нямат необходимост вече да учат и да спасяват никого, защото от тая процедура са смогли да спасят себе си. Това е целта на триъгълника. Иначе.. красива творба, хубаво пишеш! Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...