28 июл. 2007 г., 12:48

НАУЧИ МЕ

Поэзия

3.5K 0 46

Научù ме

Научù ме с усмивка да срещам лъчистото слънце,
да милвам с ръце синевата,
любов да раздавам със шепи, не зрънце по зрънце,
по ведрост сияйна да бъда прилична с зората...

Научù ме с очи да рисувам пастелени багри,
разпръснати ярко във цветна дъга,
преди да си тръгнеш със стъпките бавни,
научù ме да свикна да бъда сама...

14.04.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

BiSeR_MoI (Ивка Дикова)

страхотно е това, заедно с това на Ивайло ,направо се допълвате

2009-12-21T21:31:22+02:00
kohrida (Даниела)

Еее, това е страхотно, Гери. Как съм го пропуснала?! Кратко, а казва толкова много! Целувки!

2008-01-11T15:34:28+02:00
cvete21 (Цветелина Янкова)

Браво, Гери! Прекрасен стих! Поздрави!

2007-09-03T09:18:43+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Щастие и късмет е , че те има!

2007-08-14T09:07:31+03:00
fena73 (Станимир Власакиев)

Любовта ще те научи!А да бъдеш сама не ти пожелавам, макар че живота ще те научи и на това, ако се наложи...А стихът е невероятен!!!

2007-08-06T10:53:33+03:00