28.07.2007 г., 12:48

НАУЧИ МЕ

Поезия

3.5K 0 46

Научù ме

Научù ме с усмивка да срещам лъчистото слънце,
да милвам с ръце синевата,
любов да раздавам със шепи, не зрънце по зрънце,
по ведрост сияйна да бъда прилична с зората...

Научù ме с очи да рисувам пастелени багри,
разпръснати ярко във цветна дъга,
преди да си тръгнеш със стъпките бавни,
научù ме да свикна да бъда сама...

14.04.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

BiSeR_MoI (Ивка Дикова)

страхотно е това, заедно с това на Ивайло ,направо се допълвате

2009-12-21T21:31:22+02:00
kohrida (Даниела)

Еее, това е страхотно, Гери. Как съм го пропуснала?! Кратко, а казва толкова много! Целувки!

2008-01-11T15:34:28+02:00
cvete21 (Цветелина Янкова)

Браво, Гери! Прекрасен стих! Поздрави!

2007-09-03T09:18:43+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Щастие и късмет е , че те има!

2007-08-14T09:07:31+03:00
fena73 (Станимир Власакиев)

Любовта ще те научи!А да бъдеш сама не ти пожелавам, макар че живота ще те научи и на това, ако се наложи...А стихът е невероятен!!!

2007-08-06T10:53:33+03:00