Jul 28, 2007, 12:48 PM

НАУЧИ МЕ

Poetry

3.5K 0 46

Научù ме

Научù ме с усмивка да срещам лъчистото слънце,
да милвам с ръце синевата,
любов да раздавам със шепи, не зрънце по зрънце,
по ведрост сияйна да бъда прилична с зората...

Научù ме с очи да рисувам пастелени багри,
разпръснати ярко във цветна дъга,
преди да си тръгнеш със стъпките бавни,
научù ме да свикна да бъда сама...

14.04.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BiSeR_MoI (Ивка Дикова)

страхотно е това, заедно с това на Ивайло ,направо се допълвате

2009-12-21T21:31:22+02:00
kohrida (Даниела)

Еее, това е страхотно, Гери. Как съм го пропуснала?! Кратко, а казва толкова много! Целувки!

2008-01-11T15:34:28+02:00
cvete21 (Цветелина Янкова)

Браво, Гери! Прекрасен стих! Поздрави!

2007-09-03T09:18:43+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Щастие и късмет е , че те има!

2007-08-14T09:07:31+03:00
fena73 (Станимир Власакиев)

Любовта ще те научи!А да бъдеш сама не ти пожелавам, макар че живота ще те научи и на това, ако се наложи...А стихът е невероятен!!!

2007-08-06T10:53:33+03:00