19 июн. 2009 г., 12:19

Научи ме да пиша писма

929 0 10

научи ме да пиша писма
научи ме да пиша писма
със които не казвам
колко много надежди възлагам
колко много душа
колко много боязън

научи ме да пиша
така че по никакъв начин
да не се подразбира
за мен колко много
твоят отговор значи

научи ме да пиша красиво
тъй както и ти го умееш
как ще бъде при срещата ни
ти така го разказваш
сякаш ето на утре
или най-късно едва преди час
сме посмели
да се случим
и сбъднем
и да бъдем щастливи

научи ме на глас да се смея
да разказвам
а в мене да скривам
и сълзи
и копнежи
промушвани
през едрото сито за думи
с което разполага душата ми

май е скъсано
мойто поне
и в сърцето ми влизат
огромните обещания
със които запушвам
всяко плахо поклащане
на глава
от неверие

а това е
защото не знам как се пише
без да предизвиквам раздели

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....