5 дек. 2014 г., 21:28

Научи ме, мили мой!

917 0 0

Научи ме да не мисля за нещата,

за нещата тъй забулени в нощта.

 

Научи ме мили мой, любими!

Да живея с лекота, на перцето

понесено от  нежен полъх,

нейде носещо се по света.

 

Мислите ми да са снежно бели,

кат  снежинки  чудновати,

стелещи се върху нас,

носещи усещане за чистота!

 

Чувствата  мои, да са спокойно езеро,

а водите му тъй прозрачни, бистри ,

да те галят през нощта,

да отмиват мрачни мисли!

 

Да се нося като малка птичка,

в безкрайната небесна шир.

Да ти нося синевата в

полета на свобода  и мир.

 

Да съм ароматно полско цвете,

галено от твоите нежни ръце.

Ароматът най-прекрасен да ти нося,

аромата на  безпределната моя Любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...