Dec 5, 2014, 9:28 PM

Научи ме, мили мой!

  Poetry » Love
912 0 0

Научи ме да не мисля за нещата,

за нещата тъй забулени в нощта.

 

Научи ме мили мой, любими!

Да живея с лекота, на перцето

понесено от  нежен полъх,

нейде носещо се по света.

 

Мислите ми да са снежно бели,

кат  снежинки  чудновати,

стелещи се върху нас,

носещи усещане за чистота!

 

Чувствата  мои, да са спокойно езеро,

а водите му тъй прозрачни, бистри ,

да те галят през нощта,

да отмиват мрачни мисли!

 

Да се нося като малка птичка,

в безкрайната небесна шир.

Да ти нося синевата в

полета на свобода  и мир.

 

Да съм ароматно полско цвете,

галено от твоите нежни ръце.

Ароматът най-прекрасен да ти нося,

аромата на  безпределната моя Любов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...