Dec 5, 2014, 9:28 PM

Научи ме, мили мой!

  Poetry » Love
911 0 0

Научи ме да не мисля за нещата,

за нещата тъй забулени в нощта.

 

Научи ме мили мой, любими!

Да живея с лекота, на перцето

понесено от  нежен полъх,

нейде носещо се по света.

 

Мислите ми да са снежно бели,

кат  снежинки  чудновати,

стелещи се върху нас,

носещи усещане за чистота!

 

Чувствата  мои, да са спокойно езеро,

а водите му тъй прозрачни, бистри ,

да те галят през нощта,

да отмиват мрачни мисли!

 

Да се нося като малка птичка,

в безкрайната небесна шир.

Да ти нося синевата в

полета на свобода  и мир.

 

Да съм ароматно полско цвете,

галено от твоите нежни ръце.

Ароматът най-прекрасен да ти нося,

аромата на  безпределната моя Любов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...