26 янв. 2009 г., 08:33

Научи ме само да обичам

1.5K 0 19
Знаеш ли...
Подаде ми ръка.
Тогава.
И каза, че си искрен.
Днес, сега...
Казваш ми, че трябва
да си идеш?!
Не го прави,
преди да си ме научил
как се мрази.
Защото...
След всичко.
Е, трудно да ти обърна гръб -
просто така...
В мен нещо различно се случи
Знаеш...
Май ти го казах.
Няколко пъти.
Хайде, набери смелост.
Научи ме първо
как не се обича.
Зная ли?!
Прости...
Може би ме лъже паметта.
Но... не съм се учила
все още да те мразя.
Трудно е. И непростимо...
Няма как.
За болката, за радостта.
За тръпката, която
в мен...
И за дъжда, за
всяка петъчна раздяла...
За всеки път,
когато ме очакваше...
Дай рецепта.
Не я знаеш, нали?
А аз продължавам.
Нищо, че боли
след всяка раздяла...
Трудно е.
Но ориста ми е такава.
Е, какво пък.
Пътят...
Някакви си разстояния...
Във мен останали са
запечатани
всички мигове...
От първия до последния
трепет на случване,
от всеки допир,
всяка недогоряла свещ,
всяка целувка,
макар и напук...
Зная, че си тук.
И четеш, но... едва ли
ще ме научиш
да те мразя...
Защото не можеш!
А аз не искам!
И...
виновна ли съм,
кажи ми?!
Не ме съди
за любовта ми.
Научи ме само да обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...