Jan 26, 2009, 8:33 AM

Научи ме само да обичам 

  Poetry » Love
1313 0 19
Знаеш ли...
Подаде ми ръка.
Тогава.
И каза, че си искрен.
Днес, сега...
Казваш ми, че трябва
да си идеш?!
Не го прави,
преди да си ме научил
как се мрази.
Защото...
След всичко.
Е, трудно да ти обърна гръб -
просто така...
В мен нещо различно се случи
Знаеш...
Май ти го казах.
Няколко пъти.
Хайде, набери смелост.
Научи ме първо
как не се обича.
Зная ли?!
Прости...
Може би ме лъже паметта.
Но... не съм се учила
все още да те мразя.
Трудно е. И непростимо...
Няма как.
За болката, за радостта.
За тръпката, която
в мен...
И за дъжда, за
всяка петъчна раздяла...
За всеки път,
когато ме очакваше...
Дай рецепта.
Не я знаеш, нали?
А аз продължавам.
Нищо, че боли
след всяка раздяла...
Трудно е.
Но ориста ми е такава.
Е, какво пък.
Пътят...
Някакви си разстояния...
Във мен останали са
запечатани
всички мигове...
От първия до последния
трепет на случване,
от всеки допир,
всяка недогоряла свещ,
всяка целувка,
макар и напук...
Зная, че си тук.
И четеш, но... едва ли
ще ме научиш
да те мразя...
Защото не можеш!
А аз не искам!
И...
виновна ли съм,
кажи ми?!
Не ме съди
за любовта ми.
Научи ме само да обичам!

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепно е
  • Много красиво!
  • Защото не можеш!
    А аз не искам!
    И...
    виновна ли съм,
    кажи ми?!
    Не ме съди
    за любовта ми.
    Научи ме само да обичам!
    Нели!!!

  • Любовта не е скитник!
    Скитам аз
    в топлата й пазва...
    Пропълзявам нощ,
    та в деня й да попадна...
    Поздрав!
  • Обичай! Хареса ми! Поздрави!
  • "Някакви си разстояния..." а това до сърцето на читателя си го преодоляла! Създала си красив стих! Сърдечни поздрави!
  • Стихът е много хубав, Нелка!
    Напоследък избягвам да копирам части от произведенията, но сега ще го направя умишлено (даже целенасочено)!

    "Може би ме лъже паметта.
    Но... не съм се учила
    все още да те мразя.
    Трудно е. И непростимо...
    Няма как.
    За болката, за радостта.
    За тръпката, която
    в мен...
    И за дъжда, за
    всяка петъчна раздяла...
    За всеки път,
    когато ме очакваше...
    Дай рецепта.
    Не я знаеш, нали?
    А аз продължавам.
    Нищо, че боли
    след всяка раздяла..."!!!*

    Това ме грабна! Мога ли да те прегърна за него?
  • Поздравления, Нели!
  • !!!омръзна ми да те хваля-дай нещо лошо,де!поздрави нели
  • Благодаря!
    Галя, разбира се, че не се сърдя. Та всеки го чете от собствения си ъгъл, нали? Благодря за искреността.
  • Много е красиво !!!!
  • кой...може да те съди за любовта ти...обич е...
    красиво поетично откровение, мила Нели.
  • Много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • На мен стиха много , много ми хареса. Лошото е, че се опитваме да се научим да не обичаме..но не се получава... поздрав
  • Началото не ми харесва звучи ми като текст на фолк дива, но след `Ориста ми е такава` така си се развихрила, че успя да премахнеш лошото ми впечатление.Дано не съм те обидила-
  • Няма такава рецепта, Нелко*, няма!!!
  • Харесах! Няма рецепти, нито за обичане, нито за мразене.
  • Какво тук значат разстояния след всеки миг на влюбени признания!
    Нели - визуализирането на душата е съвсем реално постижимо!Ако го пожелаеш!Поздрави!
  • Хубав стих!
    Поздрав, Нели!
Random works
: ??:??