Разминахме се ние двама с теб,
в момент безкраен под синьото небе.
За теб написах първия си ред,
последният ми, знаех - пак за теб ще е.
Дъхът ми секна за секунда,
усетих студ,
болеше ме и виках мислено, чак до полуда.
И силна бях, но само в миг обречен.
Приличащ мъничко на края ни отречен.
Съвсем за малко те получих,
не бе достатъчно, но пък научих...
Да разпознавам лъжци, на теб прилични. ...