Научих
Разминахме се ние двама с теб,
в момент безкраен под синьото небе.
За теб написах първия си ред,
последният ми, знаех - пак за теб ще е.
Дъхът ми секна за секунда,
усетих студ,
болеше ме и виках мислено, чак до полуда.
И силна бях, но само в миг обречен.
Приличащ мъничко на края ни отречен.
Съвсем за малко те получих,
не бе достатъчно, но пък научих...
Да разпознавам лъжци, на теб прилични.
Да нося маски, най-различни.
Да се прикривам, до болка, разяждаща душата ми дълбоко,
да стисна зъби и да си тръгна гордо.
Да се обърна и обратно да се не върна.
На злобата - с търпение да отвърна,
и с Вяра и Надежда, свободата си да прегърна!
Научих, че наистина Божествено било да се прощава!
Че може всеки празни обещания да дава.
Че ангел в дявола се въплъщава.
И вместо щастие, нещастие дарява.
Научих се да давам всичко, но само тогава,
когато освен сърцето, и разумът ми позволява.
На никого да не отстъпвам вместо мен да решава.
И жаждата си за души чрез мен да утолява.
И... да обичам силно, но само този, който заслужава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени