Научих се без теб да живея
и те чувствам далечна и близка,
с мечти упоена за тебе,
страдаща, дръзка и чиста!...
Научих се глава да не прекланям
пред твойта измяна, Любов.
Научих се напук да отговарям
с доброта на миг злобен, суров!
Научих се, когато някой
в гърба ми нож забие и боли,
в стена гърба си да облягам,
та болката сама да изкърви!
Научих се да любя вятъра
студен и топъл, груб и нежен,
и той е като мене, милият,
бездомен, буен, безметежен...
Научих се да оставам цяла,
когато на парчета ме разкъсват.
Научих се, умирайки - да оцелявам!
И от блатото зловонно да Възкръсвам!
06.09.2008
© Вероника Валери Все права защищены