Не можех без теб глътка въздух да си взема,

научих се от рибата без въздух да живея.

В тъмното страхувах се сама,

бях силната заради теб, въпреки страха.

Не можех без теб да виждам.

Научих се като слепец

света и без очите да обичам.

Вярвах на сърцето си, а то наивно

се лъжеше и вярваше, че светът от добро е изтъкан.

Внезапно те загубих,

загубих въздуха, очите си!

Не се изплаших!

Имаше в гърдите сила,

която знаех, че ще ми помогне.

Потърсих сърцето, но мракът ме обгърна.

Блъсках се в скали-стени...

внезапно и дъхът ми свърши, като на риба

в пресъхнали води.

В гърдите няма пулс, а само празнота.

Сърцето ми отмъкна даже,

оставяйки ме с безпощадната ми самота!!!