Научих се
Не можех без теб глътка въздух да си взема,
научих се от рибата без въздух да живея.
В тъмното страхувах се сама,
бях силната заради теб, въпреки страха.
Не можех без теб да виждам.
Научих се като слепец
света и без очите да обичам.
Вярвах на сърцето си, а то наивно
се лъжеше и вярваше, че светът от добро е изтъкан.
Внезапно те загубих,
загубих въздуха, очите си!
Не се изплаших!
Имаше в гърдите сила,
която знаех, че ще ми помогне.
Потърсих сърцето, но мракът ме обгърна.
Блъсках се в скали-стени...
внезапно и дъхът ми свърши, като на риба
в пресъхнали води.
В гърдите няма пулс, а само празнота.
Сърцето ми отмъкна даже,
оставяйки ме с безпощадната ми самота!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Филипова Всички права запазени
