Навеки остани
Конче мое, хората говорят,
че не си ти буен вихрогон.
Конче мое, няма с тях да споря,
ти си моят чудодеен кон.
Конче мое, клюка те осмива,
че без лъскав косъм си било,
че си нямаш разпиляна грива
и звезда на своето чело.
Конче мое, има звездочели
вихрогони с новичка юзда,
но от тези, дето са летели
само при следобедна езда.
Конче мое, те са звездочели,
но си нямат твоите очи,
мигом по сълзите ми прочели,
от какво в душата ми горчи.
Конче мое, те не могат нощем
да откъснат от съня ми стон,
да ме носят под дъжда среднощен
на мечтите по добрия склон.
Конче мое, те не ме влудяват,
просто са разпенени коне,
като тебе те не разгадават
трепета на моите нозе.
Конче мое, на ръцете морза
в кожата ти стегната шепти,
а с кръвта по вените ми бърза
и молба - навеки остани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
