Навеки остани
Конче мое, хората говорят,
че не си ти буен вихрогон.
Конче мое, няма с тях да споря,
ти си моят чудодеен кон.
Конче мое, клюка те осмива,
че без лъскав косъм си било,
че си нямаш разпиляна грива
и звезда на своето чело.
Конче мое, има звездочели
вихрогони с новичка юзда,
но от тези, дето са летели
само при следобедна езда.
Конче мое, те са звездочели,
но си нямат твоите очи,
мигом по сълзите ми прочели,
от какво в душата ми горчи.
Конче мое, те не могат нощем
да откъснат от съня ми стон,
да ме носят под дъжда среднощен
на мечтите по добрия склон.
Конче мое, те не ме влудяват,
просто са разпенени коне,
като тебе те не разгадават
трепета на моите нозе.
Конче мое, на ръцете морза
в кожата ти стегната шепти,
а с кръвта по вените ми бърза
и молба - навеки остани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
