Навик по окръжност
Трудно е да го обичаш, знам.
Трудно, но дали е невъзможно.
Минеш бариерата отсам
и те тласне мисълта тревожна -
дали... ако... ами..
Назад се връщаш в полумрака,
мокриш колена в тъмните треви,
но утре може слънце да те чака.
Премяташ полусън - затвор,
където всичко сенкобродно шепне,
търсиш паяжинен отговор,
където заблудено насекомо да залепне.
Светлолъчен утринен баланс
връща те в онази стая -
будиш се до него. Транс.
Той дали ще те познае?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
