danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Nov 26, 2007, 9:28 PM

Навик по окръжност

  Poetry
694 0 5

Трудно е да го обичаш, знам.

Трудно, но дали е невъзможно.

Минеш бариерата отсам

и те тласне мисълта тревожна -

дали... ако... ами..

Назад се връщаш в полумрака,

мокриш колена в тъмните треви,

но утре може слънце да те чака.

Премяташ полусън - затвор,

където всичко сенкобродно шепне,

търсиш паяжинен отговор,

където заблудено насекомо да залепне.

Светлолъчен утринен баланс

връща те в онази стая -

будиш се до него. Транс.

Той дали ще те познае?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Apaika (Арлина)
    Apaika (Арлина)
    Харесва ми стила ти...Поздравления!
  • konche (Криста)
    konche (Криста)
    Всичко е сън. Реалността също. Стихът ти носи транса. Някак лежерно замислен... и сънен.
  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    И аз се докоснах до недокосваемостта!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ, ЧУДЕСНО!!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Прекрасна творба!
    Много вълнуваща.С обич.
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)

    "но утре може слънце да те чака.

    Премяташ полусън - затвор,

    където всичко сенкобродно шепне,

    търсиш паяжинен отговор,"



    Дали,възможно е,кой знае?
    А може би изобщо затова
    и слънцето по утрото гадае.
    Къде е границата на съня?

    Поздравления!Стихът е вълшебен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0