Навик по окръжност
Трудно е да го обичаш, знам.
Трудно, но дали е невъзможно.
Минеш бариерата отсам
и те тласне мисълта тревожна -
дали... ако... ами..
Назад се връщаш в полумрака,
мокриш колена в тъмните треви,
но утре може слънце да те чака.
Премяташ полусън - затвор,
където всичко сенкобродно шепне,
търсиш паяжинен отговор,
където заблудено насекомо да залепне.
Светлолъчен утринен баланс
връща те в онази стая -
будиш се до него. Транс.
Той дали ще те познае?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
