4 апр. 2012 г., 09:42  

... навярно някое небе ще ме подмами...

1.2K 0 20

 
... навярно някое небе ще ме подмами...


"Разбрах  коварството  на  любовта.
Агонията  в  нейния  капан
напълно  съответства  на страстта."

                                     Франсоа Вион


Напълно съответствам на агония.
Страстта с камшици фибрите линчува.
И иде ми да си развея коня.
Съвсем непоетично да сънувам.

И някое небе да ме подмами.
В подмолите на пристан да съм улов.
Душата си къде да дяна само?
От скришните ми мисли стон дочула.

Жестоко е. По Via Dolorosa.
На свободата във безбрежната прегръдка.
Агонизират в мен ненужните въпроси.
Капанът е разпятие. За хрътка.

Железните му лапи ти разчупи.
Да хукна сянката ти по света да гоня.
А ти ме чакай. С ласо и със кука.
Да обуздаеш… На свободата ми…
                     … най-дивите закони…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления ! Хареса ми !С неудобство - гледай правописа . " Капана е ....Капанът / подлог/.
  • Добра си, много добра, имаш различен изказ!
  • Диво и готино.
  • Аплодисменти!!!
  • Твоята поезия не може да се сгреши с друга!Много характерен изказ, чудесен стих, великолепни метафори! Затова така настоятелно те моля да не спираш да пишеш! Отлично стихотворение,поздравявам те!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...