... навярно някое небе ще ме подмами...
... навярно някое небе ще ме подмами...
"Разбрах коварството на любовта.
Агонията в нейния капан
напълно съответства на страстта."
Франсоа Вион
Напълно съответствам на агония.
Страстта с камшици фибрите линчува.
И иде ми да си развея коня.
Съвсем непоетично да сънувам.
И някое небе да ме подмами.
В подмолите на пристан да съм улов.
Душата си къде да дяна само?
От скришните ми мисли стон дочула.
Жестоко е. По Via Dolorosa.
На свободата във безбрежната прегръдка.
Агонизират в мен ненужните въпроси.
Капанът е разпятие. За хрътка.
Железните му лапи ти разчупи.
Да хукна сянката ти по света да гоня.
А ти ме чакай. С ласо и със кука.
Да обуздаеш… На свободата ми…
… най-дивите закони…
© Таня Георгиева All rights reserved.
