4.04.2012 г., 9:42 ч.  

... навярно някое небе ще ме подмами... 

  Поезия » Любовна
980 0 21

 
... навярно някое небе ще ме подмами...


"Разбрах  коварството  на  любовта.
Агонията  в  нейния  капан
напълно  съответства  на страстта."

                                     Франсоа Вион


Напълно съответствам на агония.
Страстта с камшици фибрите линчува.
И иде ми да си развея коня.
Съвсем непоетично да сънувам.

И някое небе да ме подмами.
В подмолите на пристан да съм улов.
Душата си къде да дяна само?
От скришните ми мисли стон дочула.

Жестоко е. По Via Dolorosa.
На свободата във безбрежната прегръдка.
Агонизират в мен ненужните въпроси.
Капанът е разпятие. За хрътка.

Железните му лапи ти разчупи.
Да хукна сянката ти по света да гоня.
А ти ме чакай. С ласо и със кука.
Да обуздаеш… На свободата ми…
                     … най-дивите закони…

 

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??