12 сент. 2007 г., 08:52

Навярно си е струвало. . .

910 0 7
                                                    Навярно си е струвало. . .

Да се обичаме, навярно си е струвало...
Да се разделим и да си тръгнем - също...
Не знаехме, че времето понякога лекувало.
Не знаехме, че може просто да се връща !

Не знаехме, че тази улица
запазила е всеки спомен,
че всичките дървета чули са
какво е да си сам или бездомен.

Не зная... Може и да си е струвало
да те обичам и след туй да те забравя...
Не знам, но времето не ме е излекувало,
а съжалявам, че не го направи !

Не знаех колко може да ми липсва
това, което някога е струвало.
Във свят, където всичко все ти писва...
И всеки е студен и се преструва...

Омръзна ми живота празен,
без щастие, мечти и чувства...
Омръзна ми да казвам"мразя"!
Омръзна ми да бъде всичко пусто!

Омръзна ми без тебе да живея!
Омръзна ми без сънища да спя...
Омръзна ми така да съществувам...!
Остана само... да умра!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш чудесно, СтеФаниЯ!!!
  • Омръзна ми без сънища да спя...

    Струва си да си тук!
    И се радвам, че те "открих".

    Прекрасна си!!!
  • Лоша любов!!! Винаги е така гадно след такава любов, че чак да ти писне от това чувство. "Омръзна ми без сънища да спя... / Омръзна ми така да съществувам...! / Остана само... да умра!!!" - да... финалът ми допада много, макар че звучи малко тривиално - младежите си мислят често, че щом любовта бъде предадена, няма за какво да се живее... Но грешат! Все едно! Умееш добре да пишеш за любовта. (тъй като и аз правя същата грешка, ще си позволя да отправя забележка към ритъма
  • Страхотно стихче..! Браво, много ми харесва!! Продължавай в същият дух, справяш се чудесно..! Обожавам творбите ти...
  • Не знаехме, че тази улица
    запазила е всеки спомен,
    че всичките дървета чули са
    какво е да си сам или бездомен.

    Хареса ми тази част.
    Поздрав, Стефания!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....