Sep 12, 2007, 8:52 AM

Навярно си е струвало. . .

  Poetry » Love
912 0 7
                                                    Навярно си е струвало. . .

Да се обичаме, навярно си е струвало...
Да се разделим и да си тръгнем - също...
Не знаехме, че времето понякога лекувало.
Не знаехме, че може просто да се връща !

Не знаехме, че тази улица
запазила е всеки спомен,
че всичките дървета чули са
какво е да си сам или бездомен.

Не зная... Може и да си е струвало
да те обичам и след туй да те забравя...
Не знам, но времето не ме е излекувало,
а съжалявам, че не го направи !

Не знаех колко може да ми липсва
това, което някога е струвало.
Във свят, където всичко все ти писва...
И всеки е студен и се преструва...

Омръзна ми живота празен,
без щастие, мечти и чувства...
Омръзна ми да казвам"мразя"!
Омръзна ми да бъде всичко пусто!

Омръзна ми без тебе да живея!
Омръзна ми без сънища да спя...
Омръзна ми така да съществувам...!
Остана само... да умра!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш чудесно, СтеФаниЯ!!!
  • Омръзна ми без сънища да спя...

    Струва си да си тук!
    И се радвам, че те "открих".

    Прекрасна си!!!
  • Лоша любов!!! Винаги е така гадно след такава любов, че чак да ти писне от това чувство. "Омръзна ми без сънища да спя... / Омръзна ми така да съществувам...! / Остана само... да умра!!!" - да... финалът ми допада много, макар че звучи малко тривиално - младежите си мислят често, че щом любовта бъде предадена, няма за какво да се живее... Но грешат! Все едно! Умееш добре да пишеш за любовта. (тъй като и аз правя същата грешка, ще си позволя да отправя забележка към ритъма
  • Страхотно стихче..! Браво, много ми харесва!! Продължавай в същият дух, справяш се чудесно..! Обожавам творбите ти...
  • Не знаехме, че тази улица
    запазила е всеки спомен,
    че всичките дървета чули са
    какво е да си сам или бездомен.

    Хареса ми тази част.
    Поздрав, Стефания!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...