Да се обичаме, навярно си е струвало... Да се разделим и да си тръгнем - също... Не знаехме, че времето понякога лекувало. Не знаехме, че може просто да се връща !
Не знаехме, че тази улица запазила е всеки спомен, че всичките дървета чули са какво е да си сам или бездомен.
Не зная... Може и да си е струвало да те обичам и след туй да те забравя... Не знам, но времето не ме е излекувало, а съжалявам, че не го направи !
Не знаех колко може да ми липсва това, което някога е струвало. Във свят, където всичко все ти писва... И всеки е студен и се преструва...
Омръзна ми живота празен, без щастие, мечти и чувства... Омръзна ми да казвам"мразя"! Омръзна ми да бъде всичко пусто!
Омръзна ми без тебе да живея! Омръзна ми без сънища да спя... Омръзна ми така да съществувам...! Остана само... да умра!!!
Лоша любов!!! Винаги е така гадно след такава любов, че чак да ти писне от това чувство. "Омръзна ми без сънища да спя... / Омръзна ми така да съществувам...! / Остана само... да умра!!!" - да... финалът ми допада много, макар че звучи малко тривиално - младежите си мислят често, че щом любовта бъде предадена, няма за какво да се живее... Но грешат! Все едно! Умееш добре да пишеш за любовта. (тъй като и аз правя същата грешка, ще си позволя да отправя забележка към ритъма
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.