12.09.2007 г., 8:52

Навярно си е струвало. . .

903 0 7
                                                    Навярно си е струвало. . .

Да се обичаме, навярно си е струвало...
Да се разделим и да си тръгнем - също...
Не знаехме, че времето понякога лекувало.
Не знаехме, че може просто да се връща !

Не знаехме, че тази улица
запазила е всеки спомен,
че всичките дървета чули са
какво е да си сам или бездомен.

Не зная... Може и да си е струвало
да те обичам и след туй да те забравя...
Не знам, но времето не ме е излекувало,
а съжалявам, че не го направи !

Не знаех колко може да ми липсва
това, което някога е струвало.
Във свят, където всичко все ти писва...
И всеки е студен и се преструва...

Омръзна ми живота празен,
без щастие, мечти и чувства...
Омръзна ми да казвам"мразя"!
Омръзна ми да бъде всичко пусто!

Омръзна ми без тебе да живея!
Омръзна ми без сънища да спя...
Омръзна ми така да съществувам...!
Остана само... да умра!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш чудесно, СтеФаниЯ!!!
  • Омръзна ми без сънища да спя...

    Струва си да си тук!
    И се радвам, че те "открих".

    Прекрасна си!!!
  • Лоша любов!!! Винаги е така гадно след такава любов, че чак да ти писне от това чувство. "Омръзна ми без сънища да спя... / Омръзна ми така да съществувам...! / Остана само... да умра!!!" - да... финалът ми допада много, макар че звучи малко тривиално - младежите си мислят често, че щом любовта бъде предадена, няма за какво да се живее... Но грешат! Все едно! Умееш добре да пишеш за любовта. (тъй като и аз правя същата грешка, ще си позволя да отправя забележка към ритъма
  • Страхотно стихче..! Браво, много ми харесва!! Продължавай в същият дух, справяш се чудесно..! Обожавам творбите ти...
  • Не знаехме, че тази улица
    запазила е всеки спомен,
    че всичките дървета чули са
    какво е да си сам или бездомен.

    Хареса ми тази част.
    Поздрав, Стефания!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...