5 мар. 2011 г., 01:17

Навън е нощ

838 0 0

Нощ е, навън е мрачно,

тъмно и зловещо.

Само ти, звездичке моя,

светиш и озаряваш,

моя път в живота.

Какво ли бих правила,

ако теб, звездичке,

ярко светеща в мрака,

те нямаше в моя живот,

тъй мрачен?

Не мога и не искам,

да си мисля за това,

и не бива, защото знам,

че мрачните мисли,

връхлитащи понякога в главите ни,

водят до саморазрушаване.

И само една магия ме крепи,

звездичке моя от небето,

и това е, знам, ти светиш

за мен сега в този час.

Обичам те, ти, моя пътеводна звезда!♥♥♥

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Веселинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...