5.03.2011 г., 1:17

Навън е нощ

836 0 0

Нощ е, навън е мрачно,

тъмно и зловещо.

Само ти, звездичке моя,

светиш и озаряваш,

моя път в живота.

Какво ли бих правила,

ако теб, звездичке,

ярко светеща в мрака,

те нямаше в моя живот,

тъй мрачен?

Не мога и не искам,

да си мисля за това,

и не бива, защото знам,

че мрачните мисли,

връхлитащи понякога в главите ни,

водят до саморазрушаване.

И само една магия ме крепи,

звездичке моя от небето,

и това е, знам, ти светиш

за мен сега в този час.

Обичам те, ти, моя пътеводна звезда!♥♥♥

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Веселинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...