Нощ е, навън е мрачно,
тъмно и зловещо.
Само ти, звездичке моя,
светиш и озаряваш,
моя път в живота.
Какво ли бих правила,
ако теб, звездичке,
ярко светеща в мрака,
те нямаше в моя живот,
тъй мрачен?
Не мога и не искам,
да си мисля за това,
и не бива, защото знам,
че мрачните мисли,
връхлитащи понякога в главите ни,
водят до саморазрушаване.
И само една магия ме крепи,
звездичке моя от небето,
и това е, знам, ти светиш
за мен сега в този час.
Обичам те, ти, моя пътеводна звезда!♥♥♥
© Екатерина Веселинова Всички права запазени