Mar 5, 2011, 1:17 AM

Навън е нощ

  Poetry » Love
837 0 0

Нощ е, навън е мрачно,

тъмно и зловещо.

Само ти, звездичке моя,

светиш и озаряваш,

моя път в живота.

Какво ли бих правила,

ако теб, звездичке,

ярко светеща в мрака,

те нямаше в моя живот,

тъй мрачен?

Не мога и не искам,

да си мисля за това,

и не бива, защото знам,

че мрачните мисли,

връхлитащи понякога в главите ни,

водят до саморазрушаване.

И само една магия ме крепи,

звездичке моя от небето,

и това е, знам, ти светиш

за мен сега в този час.

Обичам те, ти, моя пътеводна звезда!♥♥♥

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Веселинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....