Навън е пролет

   Навън е пролет

Навън е пролет, красота,

случайно срещнах те сега,

блестят очите ти красиви,

сърцето грабват мълчаливи.

Мираж ли е това не знам,

но образът на пролет там,

ме връща в спомени далечни,

донесли поривите вечни.

И ето сипят се лъчи

по твоето лице, коси

и пролетта е подранила,

и чудото е сътворила.

Дървета, пролетни цветя,

във тях живее любовта

и падат цветовете бели –

в душата чувства закъснели.

             Мария Мустакерска