12.03.2022 г., 10:09

Навън е пролет

491 0 0

     

   Навън е пролет

 

Навън е пролет, красота,

случайно срещнах те сега,

блестят очите ти красиви,

сърцето грабват мълчаливи.

 

Мираж ли е това не знам,

но образът на пролет там,

ме връща в спомени далечни,

донесли поривите вечни.

 

И ето сипят се лъчи

по твоето лице, коси

и пролетта е подранила,

и чудото е сътворила.

 

Дървета, пролетни цветя,

във тях живее любовта

и падат цветовете бели –

в душата чувства закъснели.

             Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...