Mar 12, 2022, 10:09 AM

Навън е пролет

  Poetry » Love
490 0 0

     

   Навън е пролет

 

Навън е пролет, красота,

случайно срещнах те сега,

блестят очите ти красиви,

сърцето грабват мълчаливи.

 

Мираж ли е това не знам,

но образът на пролет там,

ме връща в спомени далечни,

донесли поривите вечни.

 

И ето сипят се лъчи

по твоето лице, коси

и пролетта е подранила,

и чудото е сътворила.

 

Дървета, пролетни цветя,

във тях живее любовта

и падат цветовете бели –

в душата чувства закъснели.

             Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...