alex_f52 (Александра Николова)
81 282
7 сент. 2010 г., 22:05

Назад не се връщам 

  Поэзия
1159 0 5

Никога няма да го покажа,

дори сърцето от болка да изгаря.

От мечтите ще се откажа,

но никога не ще го призная.

 

Дори в гърдите истината да горчи

и никога сърцето да не ми прости,

от болка мълчаливо ще кърви

и ще пълни река от сълзи.

 

Никога не ще го отново пожелая,

дори змия кръвта да ми отрови.

За миг няма да се поколебая,

дори тялото да е пълно с отрова.

 

Дори да ходя по грешната посока

и следвам грешните очертания,

пред мен стената ще е висока,

дори да крещя от желание.

 

Никога не ще го потърся,

дори да умирам от агония.

Никъде няма да гледам, да търся,

дори да е пясък в пустиня.

 

Дори да потъвам в пропаст дълбоко,

никога няма да го призная,

дори да страдам жестоко,

никога няма да си призная.

© Александра Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??