Назад не се връщам
Никога няма да го покажа,
дори сърцето от болка да изгаря.
От мечтите ще се откажа,
но никога не ще го призная.
Дори в гърдите истината да горчи
и никога сърцето да не ми прости,
от болка мълчаливо ще кърви
и ще пълни река от сълзи.
Никога не ще го отново пожелая,
дори змия кръвта да ми отрови.
За миг няма да се поколебая,
дори тялото да е пълно с отрова.
Дори да ходя по грешната посока
и следвам грешните очертания,
пред мен стената ще е висока,
дори да крещя от желание.
Никога не ще го потърся,
дори да умирам от агония.
Никъде няма да гледам, да търся,
дори да е пясък в пустиня.
Дори да потъвам в пропаст дълбоко,
никога няма да го призная,
дори да страдам жестоко,
никога няма да си призная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
