Назад не се връщам
Никога няма да го покажа,
дори сърцето от болка да изгаря.
От мечтите ще се откажа,
но никога не ще го призная.
Дори в гърдите истината да горчи
и никога сърцето да не ми прости,
от болка мълчаливо ще кърви
и ще пълни река от сълзи.
Никога не ще го отново пожелая,
дори змия кръвта да ми отрови.
За миг няма да се поколебая,
дори тялото да е пълно с отрова.
Дори да ходя по грешната посока
и следвам грешните очертания,
пред мен стената ще е висока,
дори да крещя от желание.
Никога не ще го потърся,
дори да умирам от агония.
Никъде няма да гледам, да търся,
дори да е пясък в пустиня.
Дори да потъвам в пропаст дълбоко,
никога няма да го призная,
дори да страдам жестоко,
никога няма да си призная.
© Александра Николова All rights reserved.
