30 апр. 2020 г., 07:41

Наздраве с усмивка

703 2 14

Лепят се етикети,

раздават се съвети,

някой журира,

друг се самопрезентира,

трети рамки слага,

и нива налага.

🐒

През прозореца

денят наднича,

слънцето усмихнато

лъчите си съблича,

люлякът цъфти,

детска глъч ехти.

 🍀 🌷  🐞

Времето лети,

днес е вчера,

утре предстои,

от словесните войни

никой не печели,

но пък може да боли...

🍷  🤗

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, вихрогоне!
  • Лек,приятен стих.
    Поздравление!
  • Марианке, във виртуала какво да му мислим толкова като знаем, че сме зад профил, който с един клик мое да изчезне! Нали се сещаш колко народ не би говорил същото тет-а-тет?
    А някои точно и заради това са тука - свободата да са такива, каквито искат.
  • На тротоара съм, колата спира и водачът с жест ми дава път (няма пешеходна), аз му се усмихвам... и се усещам, че съм с маска! 😅
    Криви огледала, криви усмивки, дори и смехът може да е истеричен.
    Благодаря, генек!
  • Понякога усмивката е крива, прикритие на плач.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...