24 нояб. 2023 г., 09:14

НБА Екшън

711 2 6

Дриблирах докато вечерям

с вилиците и лъжиците.

 

Забивах хапките в устата си

без дори да дъвча.

 

Трипъл дабъл - първо второ трето

в менюто с два десерта.

 

Трупам точки и печеля двубои с храната, 

а в корема килограмите се трупат.

 

Понякога ми се налага да гледам от резервната скамейка - 

не ми е приятно само да гледам как другите ядат.

 

Но аз ще се боря със зъби и нокти, 

за да съм титуляр в игрита на глада.

 

Везенков може да е вече в НБА - честито, браво! 

Но и аз вкъщи си имам моята лига на извънземните...

 

И всеки ден си търкалям портокалите като баскетболни топки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кух Пън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз ходя до битака да си търся звезди,
    ти с енбией екшън натвори!
    😃👍
    Ей тъй нагоре се върви -
    Се равняваме с големите,
    Белким покрай тях и ний
    Минем за добри
  • Оки-токи 👍🙃👍
  • Знам, че нямаше това предвид ...но все пак се замислих и си го помислих Като цяло нямах проблем с предния ти коментар, така че сега май и аз трябва да ти се извиня, че с моето тълкувание съм те накарал да ми се извиняваш, а пък то реално нямаше нужда

    Като цяло знам, че не е върха произведението, така че не ме притесняват дори негативните коментари ...просто имах вдъхновение от това, че Везенков играе в НБА и реших да напиша нещо
  • Не в такъв смисъл го казах.
    Извинявам се, защото виждам, че и по този начин може да се тълкуват думите ми.
    Но си беше просто намигване от моя страна.
  • Благодаря Регресът също е вид прогрес, така че като стигна дъното, после пак може да тръгна пък нагоре И така да се лутам нагоре-надолу в моите тесни рамки на посредствеността Което напълно ме задоволява на тоя етап

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...