Пред себе си виждах те толкова ясно...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак
нощта...
Пред себе си виждах те толкова ясно...
протегнах към тебе ръка...
През твоята плът
мигновено премина...
не бе ти човек,
а мираж...
© Андрей Андреев Все права защищены