Не бе ти човек, а мираж

Poetry » Philosophical, Other

640 0 2

Пред себе си виждах те толкова ясно...

струеше от теб светлина...

пропъждаше мрака

кошмарен далече,

обагряше някак

нощта...

Пред себе си виждах те толкова ясно...

протегнах към тебе ръка...

През твоята плът

мигновено премина...

не бе ти човек,

а мираж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Красиво!... Поздрави, Адриан!

2017-08-31T18:12:20+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинален стих и като идея, и като реализация. Харесах!

2017-08-30T21:15:11+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0