Утрото нахлу уморено,
преобърна света на съня ми.
С тиха въздишка открадна
следите от любовта ни.
Мислено се заричах,
че няма при теб да остана,
но преоткрила света си,
отново се нарушавам.
Не, без тебе не тръгвам,
не мога да оцелея,
и заглушавам се, викайки
"не искам без теб да живея!"
© Жулиета Великова Все права защищены
прекрасен стих, мила Жулета..
най-сърдечно..