2 окт. 2019 г., 07:48

Не бих забравила...

1.1K 3 9

Не бих забравила деня на първата ни среща!

Най-истинското щастие събрало две сърца.

С очи преливащи от нежност ме погледна.

Засрамена потънах в чистата им топлина.

 

Червено цвете расло с обич в лунапарка,

откъсна ми във знак на искрена любов.

Усмихнах ти се плахо под залезната арка,

усетила в прегръдките ти целия живот.

 

Качихме се на колелото звездно,

влюбени със захарен памук в ръце.

Красива гледка в синьо було блесна.

Целуна ме! Докосна моето сърце!

 

Когато пръстите ми с твоите се сляха,

звездите ни запяха с магнетичен глас.

Пулсиращи луни една съдба огряха -

Вселенската душа на пламнала любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...