Oct 2, 2019, 7:48 AM

Не бих забравила...

  Poetry » Love
1.1K 3 9

Не бих забравила деня на първата ни среща!

Най-истинското щастие събрало две сърца.

С очи преливащи от нежност ме погледна.

Засрамена потънах в чистата им топлина.

 

Червено цвете расло с обич в лунапарка,

откъсна ми във знак на искрена любов.

Усмихнах ти се плахо под залезната арка,

усетила в прегръдките ти целия живот.

 

Качихме се на колелото звездно,

влюбени със захарен памук в ръце.

Красива гледка в синьо було блесна.

Целуна ме! Докосна моето сърце!

 

Когато пръстите ми с твоите се сляха,

звездите ни запяха с магнетичен глас.

Пулсиращи луни една съдба огряха -

Вселенската душа на пламнала любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...