Oct 2, 2019, 7:48 AM

Не бих забравила...

  Poetry » Love
1.1K 3 9

Не бих забравила деня на първата ни среща!

Най-истинското щастие събрало две сърца.

С очи преливащи от нежност ме погледна.

Засрамена потънах в чистата им топлина.

 

Червено цвете расло с обич в лунапарка,

откъсна ми във знак на искрена любов.

Усмихнах ти се плахо под залезната арка,

усетила в прегръдките ти целия живот.

 

Качихме се на колелото звездно,

влюбени със захарен памук в ръце.

Красива гледка в синьо було блесна.

Целуна ме! Докосна моето сърце!

 

Когато пръстите ми с твоите се сляха,

звездите ни запяха с магнетичен глас.

Пулсиращи луни една съдба огряха -

Вселенската душа на пламнала любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...