2.10.2019 г., 7:48

Не бих забравила...

1.1K 3 9

Не бих забравила деня на първата ни среща!

Най-истинското щастие събрало две сърца.

С очи преливащи от нежност ме погледна.

Засрамена потънах в чистата им топлина.

 

Червено цвете расло с обич в лунапарка,

откъсна ми във знак на искрена любов.

Усмихнах ти се плахо под залезната арка,

усетила в прегръдките ти целия живот.

 

Качихме се на колелото звездно,

влюбени със захарен памук в ръце.

Красива гледка в синьо було блесна.

Целуна ме! Докосна моето сърце!

 

Когато пръстите ми с твоите се сляха,

звездите ни запяха с магнетичен глас.

Пулсиращи луни една съдба огряха -

Вселенската душа на пламнала любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...