По дяволите,
никой не разбира поетесите...
Не бил разбирал Никой поетесите...
По дяволите!... Аз нима съм... Никой?...
Разбирам ви от раз... И ви харесвам...
Дочувам и въздишките ви тихи...
И стъпките ви тайнствени
по улиците нощни на мечтите...
Събуждам се от тупкането на сърцата
и от вълненията на гърдите ви...
Но разберете ме, за Бога,
и вие, поетични птички! -
Да имах сто... и повече живота -
бих дал любов... на всички ви...
Марин Тачков
20 май 2012 г.
© Марин Тачков Все права защищены