Не чакам никого…
на прага на времето,
тук, където свършват
всички пътища…
Ти не дойде…
отминах смеха ти,
следите ти,
дъха ти...
Отминах очакването,
лъжата ти,
съмненията
и безсънните терзания
на нощта..
Сега съм тук-
в едно безвремие,
където среща си дават
всичките спомени…
Изтривам надеждите,
мечтите,
изтривам очите ти,
ръцете ти,
желанията...,
тук където има само
сънищата...
Тук, където луната
е просто свидетел,
където нощта е безмълвна
утеха…
Сбогувам се тайно с тъгата,
сбогувам се с всички терзания
и тръгвам отново нататък
без твоите сенки
и демони…
Сама..
сподирена само от вятъра
по пътя към утрото-
бяла магия.
***
Отново съм бяла…
Отхвърлих тъгата…
Отметнах страха…
Но ти загуби …
пътя…,
по който вървя…
Ще намериш ли времето,
ще откриеш ли
очите ми в мрака,
защото аз
си тръгнах от теб…
Не мисли, че си ме задължал…,
Като лека мъгла
преминавам покрай теб,
като полъх на вятър,
като стъпки на самодива,
като тишина
и мълчание…
Няма нищо в ръката ти,
няма дори самота,
няма дори безразличие…
Толко е далече
от теб душата ми…
Втурни се след спомена,
втурни след съня
на луната,
втурни се след
времето на сенките,
подгони дъжда и бурята…
Всичко изтича,
всичко изтича…
не виждаш ли…
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Все права защищены