Не чакам никого…

на прага на времето,

тук, където свършват

всички пътища…

Ти не дойде…

отминах смеха ти,

следите ти,

дъха ти...

Отминах очакването,

лъжата ти,

съмненията

и безсънните терзания

на нощта..

Сега съм тук-

в едно безвремие,

където среща си дават

всичките спомени…

Изтривам надеждите,

мечтите,

изтривам очите ти,

ръцете ти,

желанията...,

тук където има само

сънищата...

Тук, където луната

е просто свидетел,

където нощта е безмълвна

утеха…

Сбогувам се тайно с тъгата,

сбогувам се с всички терзания

и тръгвам отново нататък

без твоите сенки

и демони…

Сама..

сподирена само от вятъра

по пътя към утрото-

бяла магия.

***

Отново съм бяла…

Отхвърлих тъгата…

Отметнах страха…

Но ти загуби …

пътя…,

по който вървя…

Ще намериш ли времето,

ще откриеш ли

очите ми в мрака,

защото аз

си тръгнах от теб…

Не мисли, че си ме задължал…,

Като лека мъгла

преминавам покрай теб,

като полъх на вятър,

като стъпки на самодива,

като тишина

и мълчание…

Няма нищо в ръката ти,

няма дори самота,

няма дори безразличие…

Толко е далече

от теб душата ми…

Втурни се след спомена,

втурни след съня

на луната,

втурни се след

времето на сенките,

подгони дъжда и бурята…

Всичко изтича,

всичко изтича…

не виждаш ли…

Живка Юрукова