Не четете ситния текст
НЕ ЧЕТЕТЕ СИТНИЯ ТЕКСТ
Остарях. А не беше предвидено
в оня договор, който подписах.
И внезапно, със стъпки невидими
в мойте нощи студът се натриса.
Всичко сякаш е и пито-платено.
Няма клаузи за неустойка.
Без отстъпки. Изтече ли времето?
Боже, колко е кратък животът!
Ни виня за съдбата си никого.
Да го сторя – какво ще спечеля?
Имах звездни пътеки и мигове,
както дълги, дъждовни недели.
Двата века, в които съм дишала,
в мен оставиха знаци объркани.
Но – нагазила в сърдечната киша,
аз сама съм си Рая и Пъкъла.
И боли ме, че търсейки бялото,
бях наивна и още неука.
Да се върна – да можех! – в началото,
бих задраскала ситните букви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
