На моята баба Надежда....
Толкова бързо тръгна си, бабо,
тази пролет не дочака да цъфнат липите.
Сега ми се иска още малко време с тебе
и със сълзи ми се пълнят очите.
От малка още така ме изпращаше,
от балкона махаше ми с ръка,
при теб да дойдем с трепет очакваше,
а нямахме достатъчно време за това.
Сега балкона е пуст,
а аз по навик поглеждам нагоре,
но нагоре са само звездите.... ...