На моята баба Надежда....

Толкова бързо тръгна си, бабо,
тази пролет не дочака да цъфнат липите.
Сега ми се иска още малко време с тебе
и със сълзи ми се пълнят очите.

От малка още така ме изпращаше,
от балкона махаше ми с ръка,
при теб да дойдем с трепет очакваше,

а нямахме достатъчно време за това.
 

Сега балкона е пуст,

а аз по навик поглеждам нагоре,

но нагоре са само звездите....

Много са студени ръцете ти, бабо,

и бащиния дом е много различен.
Няма без теб да е същото вече,

но аз винаги името ти ще нося и ще те обичам!