Не дочака да цъфнат липите (на баба)
908
0
0
На моята баба Надежда....
Толкова бързо тръгна си, бабо,
тази пролет не дочака да цъфнат липите.
Сега ми се иска още малко време с тебе
и със сълзи ми се пълнят очите.
От малка още така ме изпращаше,
от балкона махаше ми с ръка,
при теб да дойдем с трепет очакваше,
а нямахме достатъчно време за това.
Сега балкона е пуст,
а аз по навик поглеждам нагоре,
но нагоре са само звездите....
Много са студени ръцете ти, бабо,
и бащиния дом е много различен.
Няма без теб да е същото вече,
но аз винаги името ти ще нося и ще те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
